Трагедията на автомагистрала „Тракия“ отново постави въпроса не само за състоянието на пътищата, но и за поведението на шофьорите. Според експерта по транспортна психология доц. Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека при БАН една от най-сериозните слабости на българските водачи е неспособността да оценяват адекватно риска.

В ефира на „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR тя коментира, че мащабът на тежките верижни катастрофи надхвърля представите за обикновено пътнотранспортно произшествие и разкрива сериозни проблеми в културата на движение.

„Възприемаме другите участници в движението като пречка“

Според доц. Тоткова много шофьори гледат на останалите автомобили като на препятствия, които трябва да преодолеят, вместо да осъзнават, че зад волана стоят хора.

„Възприемаме нашия партньор в движението като пречка и не преценяваме риска адекватно“, обясни психологът.

Тя подчерта, че при опасна ситуация времето за реакция може да бъде изключително кратко, а погрешната преценка да направи избягването на сблъсък невъзможно.

Допълнителен проблем е усещането за сигурност в автомобила. Според експерта много водачи надценяват собствените си способности и вярват, че могат да контролират ситуацията дори когато поведението им е рисково.

Емоциите могат да блокират реакцията зад волана

Доц. Тоткова обърна внимание и на психологическите реакции при внезапна опасност.

„Емоцията блокира реакцията. Ние не сме машини, ние блокираме“, обясни тя.

По думите ѝ дори шофьорите, които познават правилата за движение, невинаги успяват да реагират правилно в критичен момент.

Страхът, стресът и силното емоционално напрежение могат да затруднят вземането на решение, особено когато ситуацията се развива за секунди.

Експертът подчерта, че човешките грешки не могат да бъдат напълно премахнати. Затова пътната среда трябва да бъде организирана така, че да ограничава риска и последствията от тях.

Децата се учат как да шофират още преди да седнат зад волана

Според транспортния психолог поведението на пътя се формира много преди човек да получи шофьорска книжка.

Децата наблюдават как родителите им спазват правилата, използват предпазни колани, реагират на останалите водачи и се държат в напрегнати ситуации.

Тези модели постепенно изграждат представата им за допустимото поведение зад волана.

Затова промяната на пътната култура не може да бъде постигната единствено чрез санкции или краткосрочни информационни кампании.

Защо възмущението след катастрофите не води до трайна промяна?

Доц. Тоткова призна, че самата тя изпитва гняв и тъга след трагедията, но предупреди, че силните обществени реакции не са достатъчни, за да променят поведението на водачите.

„Аз съм гневна, ядосана и разстроена. Имам момент на реакция, емоциите не са основа за промяна на поведението“, заяви тя.

Според експерта устойчивата промяна изисква последователна работа с обществените нагласи, която може да продължи поколения.

Тя постави под въпрос и ефективността на съществуващите превантивни програми, като даде пример с отношението към използването на предпазни колани.

Прекалената самоувереност може да струва човешки животи

Психологът посочи, че в България често се наблюдава прекомерна увереност в собствените шофьорски умения.

Това създава предпоставки за подценяване на опасностите и за поведение, което излага на риск не само водача, но и останалите участници в движението.

„Мислим за жертвите като за единични случаи, но това променя живота на десетки хора и е отвъд физическите травми“, подчерта доц. Тоткова.

Според нея последствията от тежките катастрофи не се изчерпват със загиналите и физически пострадалите. Те засягат семействата, близките и всички, преживели подобни събития.

Експертът настоя за системни усилия за подобряване на пътната среда, повишаване на личната отговорност и възстановяване на общественото доверие.

По думите ѝ вместо отговорността непрекъснато да се прехвърля между различни управления, е необходимо да се работи последователно за предотвратяване на бъдещи трагедии.