Проучване сред близо 1900 испански семейства показва връзка между съжителството с определени животни и по-доброто психично благополучие на децата
Домашният любимец може да бъде не просто верен приятел на детето, а и важна част от неговото емоционално развитие.
Изследвания показват, че общуването с животни се свързва с по-добро емоционално състояние, по-ниска тревожност и по-силно усещане за социална подкрепа.
Според проучване от 2026 г., публикувано във Frontiers in Psychology, домашните животни са свързани с измерими подобрения в емоционалното благополучие на децата, включително намалена тревожност и по-силно усещане за социална подкрепа.
Друго изследване, публикувано в Anthrozoös, установява, че децата, които активно участват в грижата за домашен любимец, показват по-високи нива на емпатия и отговорност.
В същото време дългосрочно изследване сред около 1900 испански семейства търси по-конкретно връзката между съжителството с животни и психичното здраве на децата.
52,3% от домакинствата в Испания са имали или имат поне един домашен любимец – куче, котка, птици или други животни като хамстери, зайци, костенурки и рибки, пише The Independent.
Децата са проследявани от бременността до 6-7-годишна възраст.
Резултатите показват интересни резултати според вида на животното. Постоянното съжителство с хамстери, зайци, костенурки и рибки през ранното детство се свързва с по-добри показатели за психично здраве както при момчетата, така и при момичетата.
При кучетата и птиците не е установена съществена разлика в психичното здраве на децата според това дали са живели с тях.
Изборът на домашен любимец може да бъде съобразен и с възрастта, тъй като различните животни изискват различно ниво на грижа.
За най-малките деца между 3 и 5 години аквариумът с рибки може да създаде лесна ежедневна рутина – хранене и наблюдение на животните.
Между 6 и 8 години хамстерът или морското свинче вече дават възможност на детето да поеме повече ежедневни задачи – например хранене и почистване на клетката.
При 12-14-годишните котката може да помогне на детето да разбира по-добре личното пространство и границите на другите.
А за тийнейджърите над 15 години кучето е сред най-ангажиращите варианти – ежедневните разходки, храненето и обучението му изискват постоянство и дисциплина.
Независимо от избора, експертите подчертават, че домашният любимец е дългосрочен ангажимент, а при по-малките деца отговорността остава и на родителите.
В крайна сметка животното може да помогне на детето да развие емпатия, търпение, отговорност, самоконтрол и социални умения – качества, които се изграждат най-вече чрез ежедневна грижа, а не само чрез теория.
Още новини четете в категория
Здраве
27.9 С
34.3 С
25.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
