Наградата е присъдена за „микроикономическите основи на макроикономическата стабилизация“ – научен принос, който позволява на икономистите да изграждат по-точни модели за въздействието на паричната и бюджетната политика.

Двамата лауреати ще си поделят 12 милиона шведски крони, или приблизително 1,2 милиона долара.

Как изследванията им помагат срещу инфлацията и кризите?

В основата на отличените разработки стои въпрос, който засяга всяка икономика: как държавата и централната банка могат да ограничат последствията от рецесия, рязко поскъпване на енергията или спад в потреблението?

Традиционните икономически модели дълго време разчитат основно на статистическите зависимости между инфлацията, производството и потреблението.

Хол и Уудфорд допринасят за развитието на различен подход, при който големите икономически процеси се обясняват чрез решенията на отделните домакинства и предприятия.

Техните модели отчитат не само настоящите условия, но и очакванията на хората и бизнеса за бъдещето.

Например, ако домакинствата очакват повишаване на цените, те могат да променят потреблението и спестяванията си. Ако компаниите очакват спад в търсенето, могат да отложат инвестиции или да ограничат наемането на служители.

Подобни решения, взети от милиони участници в икономиката, могат да засилят или отслабят въздействието на една криза.

Именно затова комуникацията на централните банки и правителствата за бъдещите им действия има значение за икономическата стабилност.

Уроците от петролните кризи през 70-те години

Изследванията на двамата икономисти са свързани и с един от най-сериозните проблеми на икономическата теория през XX век.

По време на петролните кризи през 70-те години западните икономики се сблъскват едновременно с висока инфлация, слабо икономическо развитие и значителна безработица.

Това явление, известно като стагфлация, поставя под съмнение ефективността на използваните дотогава инструменти за икономическа стабилизация.

Работата на Хол и Уудфорд допринася за преосмислянето на тези модели, като включва поведението и очакванията на потребителите и бизнеса.

Разработките им са част от теоретичната основа на съвременните макроикономически модели, използвани при определянето на лихвените проценти и оценката на въздействието на бюджетните мерки.

Кои са двамата нови Нобелови лауреати?

Робърт Е. Хол е роден през 1943 година в Пало Алто, Калифорния. През 1967 година защитава докторска степен в Масачузетския технологичен институт (MIT), а впоследствие става професор в Станфордския университет.

Той е известен с изследванията си върху потреблението, трудовия пазар и икономическите колебания. Сред важните му приноси е анализът на начина, по който домакинствата променят потреблението си в зависимост от новата информация за бъдещите си доходи.

Майкъл Уудфорд е роден през 1955 година в Чикопи, Масачузетс. Получава докторска степен от MIT през 1983 година и е професор в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Уудфорд е сред водещите изследователи на съвременната парична политика. Неговите трудове имат съществен принос към разбирането за това как решенията на централните банки и очакванията за бъдещите лихвени проценти влияят върху инфлацията и икономическата активност.

„По-добре подготвени сме да се справяме с икономическите сътресения“

Председателят на Комитета за наградата по икономика Джон Хаслер подчерта значението на отличените разработки за съвременната икономическа политика.

По думите му изследванията на двамата лауреати са осигурили стабилна теоретична основа за моделите, използвани днес от централните банки и правителствата по света.

Те позволяват по-добра подготовка за сътресения като енергийни кризи или внезапни промени в потреблението на домакинствата, посочва Хаслер.

Шведската академия отбелязва, че правилно подбраните и навременно приложени бюджетни и парични мерки могат да смекчат както икономическите спадове, така и периодите на прекомерен растеж.

Награда с над половинвековна история

Официалното наименование на отличието е Награда на Шведската централна банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел.

Тя е учредена през 1968 година по повод 300-годишнината на Шведската централна банка и се връчва за първи път през 1969 година.

За разлика от наградите за физика, химия, медицина, литература и мир, отличието за икономика не е сред първоначалните пет награди, предвидени в завещанието на Алфред Нобел.

През 2025 година то беше присъдено на Джоел Мокир, Филип Агион и Питър Хауит за изследвания върху технологичните иновации и икономическия растеж.

Източници: Кралската шведска академия на науките, NobelPrize.org, Ройтерс, Асошиейтед прес