Една от най-големите търговски вериги в България се оказа в центъра на сериозен спор с държавните регулатори. На 9 ноември 2026 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви санкции срещу „Кауфланд България“ на обща стойност 75 653 706 евро за установени нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти.

Решението предизвика остра реакция от компанията, която категорично отхвърли обвиненията и предупреди, че може да преразгледа бъдещите си инвестиции в страната. Междувременно Комисията за защита на потребителите (КЗП) изпрати нов сигнал до антимонополния орган за съмнителни търговски надценки в голяма хранителна верига. Името на търговеца в този отделен случай не е официално обявено.

Как започна разследването срещу „Кауфланд“?

Проверката е част от мащабно проучване на пазара на основни хранителни продукти, започнало през юни 2025 г. Целта на регулатора е да установи как се формират цените, какви условия поставят големите търговски вериги на доставчиците и дали по-силната им пазарна позиция не води до нелоялни практики.

През май 2026 г. КЗК образува отделни производства срещу „Кауфланд България“ и „Максима България“, която управлява магазините Т Маркет.

След повече от пет месеца събиране и анализ на документи, договори и информация от производители антимонополният орган установява три нарушения в отношенията на „Кауфланд“ с конкретни доставчици през 2026 г.

Трите нарушения, за които е наложена рекордната санкция

Според решението на КЗК първото нарушение е свързано с оказване на натиск върху производителите да намаляват доставните си цени. Регулаторът приема, че търговската верига е използвала по-силната си позиция при преговорите, като е договаряла условия преимуществено в собствен интерес и в ущърб на доставчиците. За това е наложена санкция от 21,9 млн. евро.

Второто нарушение е свързано с недобросъвестно приспадане на възнаграждения за услуги, предоставяни от веригата на производителите. Именно за тази практика е определена най-високата отделна санкция — 31,85 млн. евро.

Третото нарушение засяга случаите, в които доставчиците са поискали увеличение на цените на своите продукти. Според КЗК веригата е създавала необосновани пречки и е удължавала преговорите, затруднявайки производителите да актуализират доставните си цени. Санкцията е още 21,9 млн. евро.

Регулаторът разпорежда незабавно прекратяване на установените практики. При неизпълнение законът допуска допълнителни санкции до 5% от среднодневния оборот за всеки ден нарушение.

Реакцията на търговската верига не закъсня. В официално становище от 9 ноември компанията заяви, че спазва националното и европейското законодателство и ще защити правата си пред компетентните институции.

От „Кауфланд“ определят размера на санкцията като необоснован и несъразмерен спрямо европейската практика.

Компанията посочва, че според данни на Европейската комисия общият размер на санкциите за нелоялни търговски практики в Европейския съюз за периода 2022–2024 г. е бил 41,9 млн. евро при 754 установени нарушения.

Така наложената в България санкция срещу една компания надвишава общата сума на тези санкции в ЕС за посочения период.

От веригата предупреждават, че при създалата се ситуация може да преразгледат планираните инвестиции за около 200 млн. евро през следващите три години. Компанията заявява и намерение да препоръча на своя собственик Schwarz Group да преоцени инвестиционните си планове за България.

„Кауфланд България“ обяви, че ще оспори решението по съдебен ред.

Нов сигнал на КЗП: Различни надценки за сходни хранителни продукти

На фона на спора между КЗК и „Кауфланд“ Комисията за защита на потребителите съобщи за нов сигнал срещу голяма търговска верига.

При проверка на доставните и продажните цени са установени данни за различни по размер надценки при съпоставими хранителни продукти от една и съща категория, доставяни от различни производители.

Според КЗП разликите надхвърлят законовия праг от 10 процентни пункта, което може да представлява забранена нелоялна търговска практика и дискриминация между доставчици.

Събраните доказателства са изпратени на КЗК, която трябва да прецени дали има основание за производство и установяване на нарушение.

При доказано нарушение законът предвижда санкция до 10% от оборота на съответното предприятие.

Към момента КЗП не е назовала публично проверяваната верига. Следователно новият сигнал не бива да се представя като допълнително установено нарушение на „Кауфланд“.

Случаят поставя отново на дневен ред въпроса за отношенията между големите търговски вериги и производителите на храни.

За много доставчици присъствието в национална търговска верига е възможност да достигнат до значително повече клиенти. Същевременно зависимостта от голям купувач може да ограничи възможностите им да договарят по-изгодни условия.

Когато производителите са принудени да приемат по-ниски доставни цени или допълнителни разходи, това може да намали средствата им за развитие, модернизация и инвестиции.

За потребителите въпросът е не по-малко важен. По-ниската доставна цена не означава непременно по-ниска крайна цена на рафта. Разликата между цената, която получава производителят, и сумата, която плаща клиентът, зависи от редица фактори, включително търговските надценки, разходите и ценовата политика на веригите.

Именно затова проверките на регулаторите обхващат не само крайните цени, но и отношенията между търговците и доставчиците.

Какво следва след глобата от близо 76 млн. евро?

Решението на КЗК подлежи на обжалване пред Административния съд – София-област в 14-дневен срок. Това означава, че макар регулаторът да е установил нарушения и да е наложил санкциите, окончателният изход на спора може да бъде определен в съда.

Предстои да стане ясно дали наложената глоба ще бъде потвърдена, изменена или отменена, както и дали предупрежденията на „Кауфланд“ за преразглеждане на инвестициите ще доведат до конкретни решения.

Междувременно КЗП продължава проверките на доставните и продажните цени на основните хранителни продукти, а КЗК разглежда търговските практики на големите вериги.

Казусът вече излиза извън рамките на един спор между регулатор и търговска компания. Той поставя въпроса за баланса между интересите на производителите, търговците и потребителите, както и за границите на допустимото поведение на големите участници на пазара на храни.