Любопитен факт е, че витамин К не е едно вещество, а група от съединения с различен произход и действие.
К1 (филохинон) – намира се основно в зелените листни зеленчуци като спанак, кейл и броколи, и е отговорен за нормалното кръвосъсирване.
К2 (менахинон) – произвежда се от бактерии в червата и се среща в животински продукти и ферментирали храни като кефир, сирене, кисело зеле и традиционното японско натто. Той има решаваща роля за насочването на калция в костите и предотвратяването на натрупването му в артериите.
К3 (менадион) – синтетична форма, която рядко се използва поради потенциална токсичност.
Витамин К е мастноразтворим, почти не се губи при термична обработка, но е чувствителен към светлина. Препоръчва се съхранение на тъмно. Добри източници са освен зеленчуците и продукти като черен дроб, яйца, зрели сирена, зърнени храни и масла.
Недостигът на витамина е рядък, но сериозен. Най-застрашени са новородените, пациентите с храносмилателни заболявания, продължително приемалите антибиотици или хора на диети без зелени зеленчуци. Симптомите включват лесно образуване на синини, кървене от носа и венците, тежки менструации и дори вътрешни кръвоизливи.
Новородените получават инжекция с витамин К веднага след раждането, за да се предотврати опасната „хеморагична болест“. При възрастни, К2 подпомага изграждането на здрави кости чрез активирането на остеокалцин, а матричният Gla-протеин защитава съдовете от калцификация – свързано е с по-нисък риск от инфаркт.
Открит е през 1929 г. от датския учен Хенрик Дам, който получава Нобелова награда през 1943 г. Името „К“ идва от немската дума „Koagulation“, означаваща „съсирване“.






